И тази година отидохме на Copenhagen Beer Celebration, което обаче вече носи името Mikkeller Beer Celebration Copenhagen или за по-кратко MBCC, тъй като вече събитието има издание и в американския град Бостън, Масачузец. В интерес на истината това се случи през втория уикенд на месец Май, непосредствено след Tallinn Craft Beer Weekend, за който вече писахме подробно още преди няколко месеца (прочети повече тук). Но все пак по-добре късно, отколкото още по-късно. Та след супер доброто събитие в Талин, Естония и след продължението му с изпиване на всички кегове в Speakeasy, и посещението на пивоварната на Pohjala, продължихме директно към Копенхаген. Там ситуацията вече ни е ясна и кацаме буквално час преди старта на Mikkeller Beer Run. Някак успяваме да стигнем до старта точно пред магазин Kihoskh, в чието мазе има сигурно над 500 вида интересни бири и разбира се, започваме с пиенето още преди началото на тичането. А както подсказва самото име на състезанието, на подкрепителния пункт има доооста бира. Бившо пожарникарско камионче е преустроено в портативна наливна станция с цели осем крана Mikkeller и можеш да пиеш колкото искаш от всяка, стига да си регистриран и да бягаш на събитието. Отделно има и безалкохолна енергийна бира на датската пивоварна, а редом с всички други в състезанието тича и Mikkel Borg Bjergsø, който между другото се класира някъде в първите 5 финиширали с време около 15 минути за 5 км градско тичане. Е, българското ни участие също не беше никак лошо, въпреки всички изпити бири още преди старта.
В непосредствена близост е Warpigs (брюпъбът на 3 Floyds и Mikkeller), така че пътят ни съвсем естествено продължава на там, а на мястото се срещаме с новите ни приятели от Boneyard (американците, които няколко дни по-рано направиха колаборация с Pohjala), които варят поредната си европейска колаборация (този път със самите Warpigs), въпреки че, както човекът зад пивоварната Tony Lawrence каза, “Нямам идея защо правим това всяка година и участваме по всички тези събития, след като дори нямаме капацитет да изнасяме бира извън САЩ”.
Следващият ни ден е единственият свободен от датската половината на близо двуседмичното ни турне по пиене на бира, така че се възползваме да отскочим до музея-пивоварна на Carlsberg (о, ужас, това не е крафт, но пък защо да не разнообразим за малко), който всъщност се оказа доста интересен, а едно от уникалните неща там е най-голямата колекция от неотваряни бирени бутилки – близо 23 000 различни вида. Освен това всеки може да види отблизо и производството на тяхната wannabe крафт серия Jacobsen. Пробвахме и Carlsberg IPA и може би това беше повратният момент да се отправим към Brus – брюпъб (колкото и маломащабно да звучи това, всъщност има в пъти по-големи пивоварни мощности от всички наши микропивоварни плюс доста сериозен Barrel House за отлежаване в бъчви) на To Øl, който празнуваше точно една година от откриването си. Около 40 крана, половината от които с бири произведени на място, а другите – гостуващи, професионално направено меню с храна и най-важното – 2200 безплатни бири по случай празника. Не повече от 30 минути по-късно от въпросните безплатни бири нямаш и спомен. А ние решихме да изловим още няколко бирени находки от Kihoskh и вече е време за почивка преди ранно започващия Mikkeller Beer Celebration.
Този филм сме го играли и програмата е ясна – влизаш и веднага се насочваш към най-интересните пивоварни и бири (всеки получава предварително списък с кеговете, а и се ъпдейтват в приложението за мобилни телефони на феста), а в случая изобщо не липсваха такива – премиера на цели осем нови бири на Mikkeller, всички barrel aged, ламбици или вариации на серията Beer Geek (дали Beer Geek Vanilla Raspberry Smoothie не звучи топ?), брагот нa BrewDog специално сварен за събитието, barrel aged десертите на Omnipollo, тоталните британски хитове Cloudwater и The Kernel, всички останали европейски супер пивоварни, за които се сещаш, всевъзможни експерименти от Бразилия, Хонг Конг, Япония, Китай, Южна Корея, Тайван с един куп местни съставки, които никога не сме чували, най-яките имена от САЩ като 3 Floyds, The Alchemist, Wicked Weed, Jester King, Stillwater, Cycle, Creature Comforts, Toppling Goliath, 18th Street, Founders, Boneyard и т.н. плюс всички актуални в момента производители на медовини вариращи в алкохолното съдържание от 10 до 15%. Пиеш от всичко, което ти звучи интересно, а билетът ти осигурява неограничено количество. Вярно е, че през 2017-та беше една идея по-скъпо, тоест близо 600 български лева, но наистина това е събиране на най-добрите крафт бири и пивовари на планетата.
Този път фестивалното пространство беше разширено, нямаше никакво чакане за местата за измиване на чашите, както и за тоалетни, а освен това отново организаторите се бяха погрижили за разнообразие от опции за храна (отново имаше и от онези видове хот-дог, които пълниш с един куп салати, сосове и дресинги направени от пивоварните-изложители и винаги с добавена бира), всякакви видове сандвичи, барбекю от Warpigs, познатите от миналата година разновидности на сирена, включително и такова с огромно количество хмел Mosaic, както и Beer Geek сладолед направен с едноименната бира на Mikkeller.
Извън програмата на фестивала – всякакви съпътстващи афтърпартита, дегустации, представяния на нови бири, Mikkeller Running Club състезания и изобщо всичко, което може да ти осигури 4-5 дни безспирно пиене и откриване на нови крафт бири в Копенхаген. За съжаление изпуснахме Mikkeller Beer Mile, който се проведе на следващия ден след феста, който беше придружен и с изпиване на кеговете останали от MBCC, но пък така или иначе вече бяхме пренаситени, а и все пак имаше един куп нови неща за пускане в 100 Beers. Всъщност винаги има такива, но никога едно посещение на подобно събитие не е излишно. Дано успеем и догодина.