Някъде от края на миналото лято започнахме да внасяме естонската пивоварна Põhjala (в превод “На север”) и за кратко време тя стана любима не само на нас, но и генерално на крафт биреното общество в България. Освен, че правят страхотни бири, също са и едни от най-готините хора, с които сме работили, а и организират най-голямото крафт бирено събитие в балтийския район – Tallinn Craft Beer Weekend.
Излишно е да изброяваме всички пивоварни, които се включиха, но в общи линии са най-актуалните европейски плюс няколко американски. Пълен списък можеш да видиш на www.tcbw.ee
Събитието по всеобщо мнение е едно от най-добре организираните такива изобщо. Мястото, където се провежда, е стара електроцентрала, реновирана и същевременно почти непокътната с всичките си стари индустриални съоръжения и конструкции. Няма почти никакво чакане на входа, където получаваш дегустационна чашка и списък с всички пивоварни плюс бирите, които ще разливат (някоиот тях премиерно за пръв път), като цялото това неограничено количество крафт бира ти струва 100 евро за двата дни. Всъщност билетите бяха тотално разпродадени още половин година по-рано и въпреки това имаше достатъчно място, където да седнеш, нямаше чакане по опашки при щандовете на пивоварните (е, освен при Omnipollo и Mikkeller), имаше достатъчно много обособени места за миене на чашите, както и голям открит двор зад фабриката, където 5-6 мобилни кухни-каравани приготвяха различен тип храна.
Явно има и противници на цялата тази крафт бирена истерия, защото малко преди старта на втория ден на TCBW отпред имаше мини бунт изразяваш се в безплатното разливане на масови пивоварни, повечето от пластмасови бутилки. Лозунгите гласяха “Join the macro revolution” и “Hipster free zone”.
Друг весел момент беше наливната бира Monkey Business на местните Lehe. Оказа се, че както те обявиха по-късно, това е светият граал Westvleteren 12, който просто те са напълнили в кег, но пък много от бирените гурута не са успели да познаят и да оценили доста негативно. Иначе имаше още тонове адски добри и някои не толкова добри, но много интересни неща – джин тоник IPA, стаут опушен на овчи изпръжнения, крийм ейл сварен с лимонов балсам и върбина, различни стилове сварени с ревен, който се оказа доста популярна част от местната кухня, кисели берлинер вайсове с кафе, руски ламбици, портър с маршмелоу, какао и лактоза, както и Barrel Aged от какви ли не бъчви.
Един от големите бонуси за нас като вносители и дистрибутори беше, че след втория ден имаше афтърпарти в същото помещение и задружно с всички пивовари и официални гости трябваше да изпием останалото количество кегове. Не ни се получи. Имаше огромни количества неизпита бира.
Затова дойде и мързеливата слънчева неделя за изтрезняване – барът на Põhjala Speakeasy работеше само с идеята, че трябва да продължим с доунищожаването на бирите и към това цял следобед сервираха безплатни бургери.
Звучи така, все едно няма какво повече да искаш, а и да очакваш. Тъй като обаче трябваше да запълним още два-три дни до предстоящия този уикенд Mikkeller Beer Celebration в Копенхаген, ние решихме да останем в Талин.
Някъде сред горите на една от вилните зони на града се крие едно малко промишлено предприятие, от единия край на което се носи силна миризма на пивна мъст. Пивоварната на Põhjala е почти неоктриваема, ако няма кой да те заведе, а вътре си беше истински празник. Един куп американски пивовари продължаваха Талинския крафт бирен уикенд, Boneyard изсипваха кофи с хмел за колаборацията им с естонците, а ние имахме възможността да разгледаме избата с всичките отлежаващи в бъчви бири и да дегустираме съвсем прясно сварени такива.
Изобщо Põhjala са в центъра на всичко интересно свързано с крафт бира в Естония и балтийския район. Иначе местната сцена е доста развита, има наистина голям брой качествени пивоварни, всяка с доста внушително портфолио и старателно докарана визия. Намерихме и доста добре зареден магазин, който приличаше по-скоро на бирен супермаркет.
Колкото до Талин извън бирената тема – ако решиш да ходиш, имай предвид, че там е доста, доста студено (зимата едва сега приключваше, а и си представи, че градът е по-северно разположен от Осло и Стокхолм например). На пръв поглед е абсолютен сблъсък между скандинавската и руската култура, но кратка обиколка в стария град и историческия център все пак дават надежда, че руското влияние не е толкова голямо. Хелзинки пък е на 100-тина километра с ферибот, а това ни даде повод за още едно кратко бирено приключение, което ще разкажем идните дни. Но преди да стигнем пак до блога на 100 Beers ни предстои тежък уикенд в Копенхаген на Mikkeller Beer Celebration 2017.
