Гозе или гьоз? Два тотално различни стила, които често хората бъркат
Последно време прави впечтление доста честото бъркане на гозе и гьоз или другият вариант – често хората ги смятат за едно и също нещо и дори от подобно объркване се появи думата “гьозе”. По повода решихме да разясним малко разликите между тези два тотално различни стила:
Гозе – по-известно като Лайпцигер гозе, името му идва от района на произход, а именно Лайпциг, Германия. Легендата гласи, че местните пивовари са използвали вода от близката река Гозе за направата на тази типична бира преди повече от 1000 години. А официални документи за производството на гозе в Долна Саксония има още от 17-ти век. Тогава този вид пиво е особено популярно, но с течение на времето производството му се намалява, а след Втората световна война се преустовява напълно, докато не е възродено след обединяването на Германия през 1990-та година.
Иначе стилът се характеризира с това, че е пшеничен ейл с алкхолно съдържание межу 4 и 5%, аромат подобен на вайс (банан, карамфил) като обикновено се вари с подсолена вода и се добавя кориандър. Вкусът му е лек, цитрусово кисел със солена жилка и лека пикантност. В момента трупа голяма популярност сред крафт пивоварните и почти перманентно имаме налични гозета. Типични примери са:
Põhjala Meri – http://100beers.bg/pohjala-meri
To Øl Gose North! – http://100beers.bg/to-ol-gose-north
Brewski Pink Pony Reloaded – https://100beers.bg/brewski-pink-pony-reloaded
Гьоз – обикновено това е бленд (смесица) от два или три ламбика. Традиционният ламбик се произвежда основно в Белгия, в района на Брюксел, и представлява спонтанно ферментирала бира с диви дрожди. Данните за първите произвеждани ламбици са още от 11-ти век, а някои смятат, че произходът на този вид бира е още по-стар. За направата му се използва основно ечемичен малц и около 1/3 немалцувана пшеница, както и отлежал хмел с намалена горчивина и аромат, тъй като той далеч не е основен фактор при ламбиците, а на теория спонтанната ферментация може да се получи само в периода Октомври-Май. Самата ферментация си е направо вкисване и в това се е убедил може би всеки, който е пил ламбик. Обикновено отлежава в дъбови бъчви и вкусът му е наситено кисел с интензивност сравнима с лимон или оцет, особено при първи сблъсък с този стил. А колкото до гьоз – той е смесица от млад (едногодишен) и отлежал (две или три годишен) ламбик, като след бутилирането му следва вторична ферментация. Около година по-късно карбонизацията му вече е на нужното ниво, а ако не бързаш, може да го изчакаш 10-тина и повече години, за да развие вкусът си напълно в бутилката. Алкохолното им съдържание може да варира в границите 3%-8% но дори и при по-силните представители, тръпчивия и кисел вкус е изцяло доминиращ.
Типични представители при нас са (някои отлежали вече над 4 години):
Boon Mariage Parfait – https://100beers.bg/boon-geuze-mariage-parfait-2013
Boon Oude Geuze – http://100beers.bg/boon-oude-geuze
Timmermans Oude Gueuze – http://100beers.bg/timmermans-oude-gueuze-2013
