Едва ли са много запознатите със Сахти – традиционен финландски стил бира, който в момента е почти изчезнал, а да се сдобиеш с бутилка от него се оказва истинско предизвикателство.
Но да се върнем назад към историята – датира от IX-ти век и по думите на местни търговци във Финландия той е изгубената връзка между съвременните ейлове и античния вид на бирата. Бърза справка в Уикипедия гласи следното: “Произходът на името е неизвестен. Според една версия, шведските търговци, които купували бирата, я наливали в бурета, в които поставяли и плодове, за подобряване на вкуса и увеличаване на алкохолното съдържание чрез предизвикване на допълнителна ферментация. Плодовия сок се нарича на шведски “сафт”, и е възможно, впоследствие “сафт” да е трансформирано от финландските производители в “сахт”, а впоследствие и в “сахти” . В Естония също се вари подобна бира, която се нарича “о’лю” (o’lu), а на шведския остров Готланд – “готландсдрика” (gotlandsdricka).”Тук се появяваме и ние. След 4-5 дни изтощително пиене в Естония имаме време за еднодневно пътуване до Финландия, което все пак да осмислим и в бирен аспект. Плаването с фериботът отнема малко над два часа и веднага тръгваме на лов из центъра. Случайно откриваме специализиран бирен магазин и влизаме с идеята, че ще се сдобием с поне 2-3 вида сахти, но се оказва доста по-сложно. Във Финландия всички напитки с алкохолно съдържание над 4.7% се контролират от държавата, поради което във въпросния магазин се продават бири основно в стил сесиен IPA, светли ейлове, сезон, пилзнер, както и някои кисели ейлове. Момчето любезно ни насочи към държавните Alko, където би трябвало да има сахти…евентуално. Е, след като намерихме първия и обстойно разгледахме рафтовете, се оказа, че удряме на камък. Добре, че ни влязоха в положението – един от служителите прегледа подробно системата им, къде би могло да е налично въпросното сахти и ни насочи към друг магазин от тяхната верига. Оказа се близо, последва дълго търсене и оглеждане, и накрая – пластмасова бутилка 750 мл., последни четири бройки за близо 12 евро парчето. Няма как, играхме го, а и поне е 10% алкохол.
И да не беше в хладилника, щеше да се изстуди доста бързо докато стигнем обратно на ферибота за Талин, тъй като навън валеше сняг и беше не повече от 0°C. На борда дойде време за свещенодействието по разливане на сахтито. Оказа се по-скоро раздута история, малко като с Westvleteren 12 (наистина жестока бира, но чак пък най-добрата в света…), напомняйки донякъде на доста плътен допелбок с леки нюанси на подправки и хвойна (все пак това е една от основните му съставки), наситено, карамелено, малцово и без почти никаква пяна, но все пак интересно и най-малкото добре сгряващо след смразяващия финландски климат. Може би пък точно това е била основата му цел преди векове.

Finlandia Strong Sahti – оценка в RateBeer 48/100 и все пак в топ 50 (номер 35) за стила си в целия свят, което все пак едва ли е трудно, при положение че в трите обединени стила Sahti/Gotlandsdricke/Koduõlu вероятно има общо 60 бири.

Бирените турове (или градски обиколки) са популярни в Белгия от край време, но това съвсем не значи, че могат да се случват само там. Наскоро от RyanAir пуснаха билети на доста добри цени до Мадрид, което се оказа достатъчен повод да отскочим до там. Полетът пристига късно, но тъй като сме в Испания, това не пречи да излезем директно и да започнем да отмятаме едно по едно предварително набелязаните бирени места.
Точно зад ъгъла, буквално на 150 метра от хостела ни, се намира местния брюпъб Fábrica Maravillas – шест направени на място ейла започвайки от APA и сесиен IPA и завършвайки със стаут и белгийска коледна бира с подправки. Цените са достъпни, бирите – доста сносни, а за такива като нас, които искаме да пробваме максимално много видове, има и разфасовки по половин пинта.
Пивоварната инсталация е непосредствено до помещението за консумация, отделена със стъкло, като всеки може да разгледа оборудването, което Fábrica Maravillas използват. Препоръчвам американския им светъл ейл задължитлено, както и нещо от сезонните варки.
Irreale на около 10 минути пеш е едно от задължитлените места, които посетихме няколко пъти за три дни. 16 крана с наливни, горе-долу половината, от които са местни.  Освен това имат налични и 50-тина вида бутилки, разграфени с фулмастер по стилове директно върху витринтата на хладилника, а да не пренебрегваме и тапасите – безплатни разядки с всяка бира независимо от размера и цената й.  В общи линии няма вариант да не си харесаш нещо, дори и с по-профилирани изисквания.
La Tienda de la Cerveza е може би най-авторитетният локален крафт бирен магазин, където освен всички местни пивоварни (а те вече наистина са много), може да намериш и голямо разнообразие от цял свят, както и да дегустираш на място, като част от магазина е обособена като дегустационна с 6 наливни бири. Там често провеждат и събития, обучения и колективни домашни варки. Намират се и някои редки попадения, както и оборудване за домашно пивоварство. Именно там (въпреки ранния сутрешен час) срещнахме и други ентусиасти, които ни упътиха към Mercado de San Fernando и Fogg.
Mercado de San Fernando всъщност е нещо като нашите Хали в София, но един от търговските им обекти е бирен щанд с 6 наливни местни бири и голямо разнообразие от бутилирани такива. Дори и рано по обяд пространството пред щанда беше препълнено с хора с очевидно голям интерес към местните крафт бири.
Fogg обаче се оказа най-голямата находка. Само и единствено малки испански пивоварни, 10 крана и налични може би всички такива, които бутилират. Тапасите отново са неразделна част от всяка бира (и то доста вкусни), а черешката на тортата са сирената. Във Fogg наред с испанските крафт бири предлагат и голямо разнообразие с местни сирена, за което има обособен отделен щанд. Определено си заслужава да се пробва най-голямото плато, а и вървят чудесно с питието.
В непосредствена близост е и бар La Tape, което определено не е най-биреното място, но въпреки това имат осем наливни бири, сред които попаднахме на De Molen, Boon и Founders плюс всички испански, през които вече бяхме минали и бяхме навъртяли в Untappd.  А дори и да не са вързали нищо интересно, 100 метра по-нагоре е вече споменатия Irreale.
За последната вечер си оставихме Madriz Hop Republic – брюпъб в центъра на Мадрид с 12 техни бири. Осем от тях са перманентно на кран, а останалите четири (както и всички останали) могат да се закупят в бутилки. Определено лютата La Latina е интересна за пробване. Добавяме плюс и за готиния интериор и мърчъндайза на пивоварната. Добре де, също и допълнително бонус заради котката в логото, присъстваща в цялата тематика на заведението им.

Ако ти се разхожда, на около 30-40 минути вървене от центъра е Taproom Madrid с доста добри отзиви и 24 наливни бири, но за съжаление не го хванахме отворен.

Равносметката – три дни определено не бяха достатъчни да пробваме всичко локално, тъй като за последните две години са изникнали страшно много крафт пивоварни, но със сигурност има какво интересно да се тества без дори да повтаряш.