Годината е 1944-та, а мястото – северните брегове на Франция. Точно една седмица е изминала от Денят Д или по-известен като десантът в Нормандия, което поставя началото на края на Втората световна война. Явно в този момент британските части вече са били сигурни в победата и са решили да използват военната техника, за да се снабдят с бира. За целта се използват бойните самолети Spitfire Mk IX, като мястото за бомби или резервоари с гориво за танковете се модифицира леко и вече е място за бурета с бира. Оказва се, че освен удобни за пренасяне, стойките под крилата на самолетите са и перфектно за съхранение на бирата преди консумация. Тъй като самолетите летят на повече от 3500 метра надморска височина, пивото се охлажда до точната температура и пристига при заслужилите войници готово за употреба.
Типично по британски обаче тогава се намесва правителството, което обвинява пивоварната Heneger and Constable (щедрите дарители на бира), че нарушават закона като изнасят продукция извън пределите на Великобритания без да плащат нужните данъци за това.

По-късно Тони Джонсън, единственият исландски пилот от кралските военновъздушни сили, пише в книгата си “Dancing in the Skies”, че това е било една от най-омразните му задачи. Абсолютно всички от британските части наблюдават пристигането на бирата и ако се случи кацането да е по-грубо или пък дори някое от буретата да падне, то виновникът е най-мразеният човек за седмицата.

Благодарности на Петър Кръндев, който ни открехна за историята.
Снимките са собственост на spitfiresite.com