Една история, която едва ли не е имала потенциала да промени света. Всичко започва преди 55 години.

През 1960-та година Алфред Хайнекен (тогавашен собственик на амстердамската пивоварна Heineken) е на Карибските острови, където се натъква на купища празни бирени бутилки заливащи плажовете на Кюрасао (холандски остров разположен в южната част на Карибско море). От една страна за островът няма икономическа изгода да връща бутилките обратно в Холандия, а от друга работническата класа на местното население често живее в доста окаяни постройки. Тук идва и прозрението на А. Хайнекен, поставяйки задачата на холандски архитекти да материализират идеята му, която той сам нарича “тухла съдъжаща бира”.

Нужни са близо 3 години, през които се прехвърлят доста идеи и проекти, докато не се стигне до 1963-та, когато формата и дизайна са окончателно завършени. Бутилките носят името WOBO и са направени, така че да лягат и стоят стабилно една върху друга и същевременно гърлото да пасва с дъното. Закрепянето им става чрез циментова замазка и силиконова добавка. Произвеждат се 100 000 WOBO в два размера 350 и 500 мм (по-малката се използва по същия начин, както половин тухла в строителството), като е изчислено, че са нужни близо 1000 бутилки за построяването на къща с размер 3 х 3 метра.

За съжаление идеята така и не се доразвива в промишлени мащаби, а в днешни дни почти всички WOBO са унищожени. Останалите шишета от вида са добили колекционерска стойност. Все пак в момента съществуват две постройки от такива бутилки, като и двете са в производствените бази на Хайнекен в района на Амстердам.