Едва ли са много запознатите със Сахти – традиционен финландски стил бира, който в момента е почти изчезнал, а да се сдобиеш с бутилка от него се оказва истинско предизвикателство.
Но да се върнем назад към историята – датира от IX-ти век и по думите на местни търговци във Финландия той е изгубената връзка между съвременните ейлове и античния вид на бирата. Бърза справка в Уикипедия гласи следното: “Произходът на името е неизвестен. Според една версия, шведските търговци, които купували бирата, я наливали в бурета, в които поставяли и плодове, за подобряване на вкуса и увеличаване на алкохолното съдържание чрез предизвикване на допълнителна ферментация. Плодовия сок се нарича на шведски “сафт”, и е възможно, впоследствие “сафт” да е трансформирано от финландските производители в “сахт”, а впоследствие и в “сахти” . В Естония също се вари подобна бира, която се нарича “о’лю” (o’lu), а на шведския остров Готланд – “готландсдрика” (gotlandsdricka).”Тук се появяваме и ние. След 4-5 дни изтощително пиене в Естония имаме време за еднодневно пътуване до Финландия, което все пак да осмислим и в бирен аспект. Плаването с фериботът отнема малко над два часа и веднага тръгваме на лов из центъра. Случайно откриваме специализиран бирен магазин и влизаме с идеята, че ще се сдобием с поне 2-3 вида сахти, но се оказва доста по-сложно. Във Финландия всички напитки с алкохолно съдържание над 4.7% се контролират от държавата, поради което във въпросния магазин се продават бири основно в стил сесиен IPA, светли ейлове, сезон, пилзнер, както и някои кисели ейлове. Момчето любезно ни насочи към държавните Alko, където би трябвало да има сахти…евентуално. Е, след като намерихме първия и обстойно разгледахме рафтовете, се оказа, че удряме на камък. Добре, че ни влязоха в положението – един от служителите прегледа подробно системата им, къде би могло да е налично въпросното сахти и ни насочи към друг магазин от тяхната верига. Оказа се близо, последва дълго търсене и оглеждане, и накрая – пластмасова бутилка 750 мл., последни четири бройки за близо 12 евро парчето. Няма как, играхме го, а и поне е 10% алкохол.
И да не беше в хладилника, щеше да се изстуди доста бързо докато стигнем обратно на ферибота за Талин, тъй като навън валеше сняг и беше не повече от 0°C. На борда дойде време за свещенодействието по разливане на сахтито. Оказа се по-скоро раздута история, малко като с Westvleteren 12 (наистина жестока бира, но чак пък най-добрата в света…), напомняйки донякъде на доста плътен допелбок с леки нюанси на подправки и хвойна (все пак това е една от основните му съставки), наситено, карамелено, малцово и без почти никаква пяна, но все пак интересно и най-малкото добре сгряващо след смразяващия финландски климат. Може би пък точно това е била основата му цел преди векове.
Finlandia Strong Sahti – оценка в RateBeer 48/100 и все пак в топ 50 (номер 35) за стила си в целия свят, което все пак едва ли е трудно, при положение че в трите обединени стила Sahti/Gotlandsdricke/Koduõlu вероятно има общо 60 бири.