Гозе или гьоз? Два тотално различни стила, които често хората бъркат

Гозе или гьоз? Два тотално различни стила, които често хората бъркат

Последно време прави впечтление доста честото бъркане на гозе и гьоз или другият  вариант – често хората ги смятат за едно и също нещо и дори от подобно объркване се появи думата “гьозе”. По повода решихме да разясним малко разликите между тези два тотално различни стила:

Гозе – по-известно като Лайпцигер гозе, името му идва от района на произход, а именно Лайпциг, Германия. Легендата гласи, че местните пивовари са използвали вода от близката река Гозе за направата на тази типична бира преди повече от 1000 години. А официални документи за производството на гозе в Долна Саксония има още от 17-ти век. Тогава този вид пиво е особено популярно, но с течение на времето производството му се намалява, а след Втората световна война се преустовява напълно, докато не е възродено след обединяването на Германия през 1990-та година.
Иначе стилът се характеризира с това, че е пшеничен ейл с алкхолно съдържание межу 4 и 5%, аромат подобен на вайс (банан, карамфил) като обикновено се вари с подсолена вода и се добавя кориандър. Вкусът му е лек, цитрусово кисел със солена жилка и лека пикантност. В момента трупа голяма популярност сред крафт пивоварните и почти перманентно имаме налични гозета. Типични примери са:
Põhjala Meri – http://100beers.bg/pohjala-meri
To Øl Gose North! – http://100beers.bg/to-ol-gose-north
Anderson Valley Blood Orange Gose – http://100beers.bg/anderson-valley-blood-orange-gose

Гьоз – обикновено това е бленд (смесица) от два или три ламбика. Традиционният ламбик се произвежда основно в Белгия, в района на Брюксел, и представлява спонтанно ферментирала бира с диви дрожди. Данните за първите произвеждани ламбици са още от 11-ти век, а някои смятат, че произходът на този вид бира е още по-стар. За направата му се използва основно ечемичен малц и около 1/3 немалцувана пшеница, както и отлежал хмел с намалена горчивина и аромат, тъй като той далеч не е основен фактор при ламбиците, а на теория спонтанната ферментация може да се получи само в периода Октомври-Май. Самата ферментация си е направо вкисване и в това се е убедил може би всеки, който е пил ламбик. Обикновено отлежава в дъбови бъчви и вкусът му е наситено кисел с интензивност сравнима с лимон или оцет, особено при първи сблъсък с този стил. А колкото до гьоз – той е смесица от млад (едногодишен) и отлежал (две или три годишен) ламбик, като след бутилирането му следва вторична ферментация. Около година по-късно карбонизацията му вече е на нужното ниво, а ако не бързаш, може да го изчакаш 10-тина и повече години, за да развие вкусът си напълно в бутилката. Алкохолното им съдържание може да варира в границите 3%-8% но дори и при по-силните представители, тръпчивия и кисел вкус е изцяло доминиращ.
Типични представители при нас са (някои отлежали вече над  4 години):
Boon Mariage Parfait (налична в магазина, скоро и онлайн)
Boon Oude Geuze – http://100beers.bg/boon-oude-geuze
Timmermans Oude Gueuze – http://100beers.bg/timmermans-oude-gueuze-2013

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *