To Øl разцепват с адски интересни неща. Голяма нова доставка

Най-после смогнахме с качването на всичко ново от To Øl в онлайн магазина. Е, 2-3 неща приключиха преди да стигнем до тях, но въпреки това има огромно разнообразие от кисели бири с всевъзможни съставки плюс всякакви вариации на New England манията, както и тазгодишните Mr. 2018 серии (как ти звучи гозе с праскова, ванилия и малини или пък кафен стаут отлежал върху напоени с коняк дъбови стърготини и кедрови спирали?). Повече от 20 вида са налични за поръчки на http://100beers.bg/to-ol , като от сега предупреждаваме, че голяма част от тях ще са налични за кратко. А междувременно в Копенхаген вече ни подготвят нова пратка, която да бъде изпратена следващата седмица.

Работно време около Коледа и Нова година

Дано успеем да си спестим поне част от стотиците предстоящи обаждания тези дни с това:
– почиваме единствено на 25.12.2017 и на 01.01.2018
– на 24.12.2017 и 31.12.2017 работим със съкратено работно време от 10:00 до 18:00
– през всички останали дни, без изключения (23, 26, 27, 28, 29, 30 Декември) сме със стандартно работно време – делнични дни 10:00-22:00, уикендите – 10:00-20:00.

Между другото имаме огромен брой нови неща, включително коледните Гларус и Rhombus, новите бири на Айляк, лимитирания бок на Hills наличен само в бутилка 750 мл. запечатана с восъй, две бири на Pohjala от Cellar сериите им, коледна Anchor специално издание за 2017 и много, много норвежки и датски бири.

Гозе или гьоз? Два тотално различни стила, които често хората бъркат

Гозе или гьоз? Два тотално различни стила, които често хората бъркат

Последно време прави впечтление доста честото бъркане на гозе и гьоз или другият  вариант – често хората ги смятат за едно и също нещо и дори от подобно объркване се появи думата “гьозе”. По повода решихме да разясним малко разликите между тези два тотално различни стила:

Гозе – по-известно като Лайпцигер гозе, името му идва от района на произход, а именно Лайпциг, Германия. Легендата гласи, че местните пивовари са използвали вода от близката река Гозе за направата на тази типична бира преди повече от 1000 години. А официални документи за производството на гозе в Долна Саксония има още от 17-ти век. Тогава този вид пиво е особено популярно, но с течение на времето производството му се намалява, а след Втората световна война се преустовява напълно, докато не е възродено след обединяването на Германия през 1990-та година.
Иначе стилът се характеризира с това, че е пшеничен ейл с алкхолно съдържание межу 4 и 5%, аромат подобен на вайс (банан, карамфил) като обикновено се вари с подсолена вода и се добавя кориандър. Вкусът му е лек, цитрусово кисел със солена жилка и лека пикантност. В момента трупа голяма популярност сред крафт пивоварните и почти перманентно имаме налични гозета. Типични примери са:
Põhjala Meri – http://100beers.bg/pohjala-meri
To Øl Gose North! – http://100beers.bg/to-ol-gose-north
Anderson Valley Blood Orange Gose – http://100beers.bg/anderson-valley-blood-orange-gose

Гьоз – обикновено това е бленд (смесица) от два или три ламбика. Традиционният ламбик се произвежда основно в Белгия, в района на Брюксел, и представлява спонтанно ферментирала бира с диви дрожди. Данните за първите произвеждани ламбици са още от 11-ти век, а някои смятат, че произходът на този вид бира е още по-стар. За направата му се използва основно ечемичен малц и около 1/3 немалцувана пшеница, както и отлежал хмел с намалена горчивина и аромат, тъй като той далеч не е основен фактор при ламбиците, а на теория спонтанната ферментация може да се получи само в периода Октомври-Май. Самата ферментация си е направо вкисване и в това се е убедил може би всеки, който е пил ламбик. Обикновено отлежава в дъбови бъчви и вкусът му е наситено кисел с интензивност сравнима с лимон или оцет, особено при първи сблъсък с този стил. А колкото до гьоз – той е смесица от млад (едногодишен) и отлежал (две или три годишен) ламбик, като след бутилирането му следва вторична ферментация. Около година по-късно карбонизацията му вече е на нужното ниво, а ако не бързаш, може да го изчакаш 10-тина и повече години, за да развие вкусът си напълно в бутилката. Алкохолното им съдържание може да варира в границите 3%-8% но дори и при по-силните представители, тръпчивия и кисел вкус е изцяло доминиращ.
Типични представители при нас са (някои отлежали вече над  4 години):
Boon Mariage Parfait (налична в магазина, скоро и онлайн)
Boon Oude Geuze – http://100beers.bg/boon-oude-geuze
Timmermans Oude Gueuze – http://100beers.bg/timmermans-oude-gueuze-2013

Честит рожден ден на Hills!

На 23-и септември Hills отпразнуваха първия си рожден ден и това беше добър повод да ги посетим в град Перущица. Партито беше в двора на пивоварната им, а и в самата пивоварна – представяне на нова бира (Session Ale), турове в производственото помещение придружени с дегустация на съвсем прясна бира, музика, традиционна баварска кухня и много приятели. Мястото е перфектно за подобни събития, а защо не и цели крафт бирени фестивали, с огромната си поляна, множество седящи места и възможността на хората от Hills да снабдят пространството с поне няколко станции за наливна бира.
Честит рожден ден и дано всяка година се появява поне по една нова бира с марката Hills.

IMG_20170923_161906914IMG_20170923_155540801_HDRIMG_20170923_154231657_HDR IMG_20170923_155531290 IMG_20170923_154456044_HDR

Mikkeller Beer Celebration 2017 – най-голямото крафт бирено събитие в Европа

И тази година отидохме на Copenhagen Beer Celebration, което обаче вече носи името Mikkeller Beer Celebration Copenhagen или за по-кратко MBCC, тъй като вече събитието има издание и в американския град Бостън, Масачузец. В интерес на истината това се случи през втория уикенд на месец Май, непосредствено след Tallinn Craft Beer Weekend, за който вече писахме подробно още преди няколко месеца (прочети повече тук). Но все пак по-добре късно, отколкото още по-късно. Та след супер доброто събитие в Талин, Естония и след продължението му с изпиване на всички кегове в Speakeasy, и посещението на пивоварната на Pohjala, продължихме директно към Копенхаген. Там ситуацията вече ни е ясна и кацаме буквално час преди старта на Mikkeller Beer Run. Някак успяваме да стигнем до старта точно пред магазин Kihoskh, в чието мазе има сигурно над 500 вида интересни бири и разбира се, започваме с пиенето още преди началото на тичането. А както подсказва самото име на състезанието, на подкрепителния пункт има доооста бира. Бившо пожарникарско камионче е преустроено в портативна наливна станция с цели осем крана Mikkeller и можеш да пиеш колкото искаш от всяка, стига да си регистриран и да бягаш на събитието. Отделно има и безалкохолна енергийна бира на датската пивоварна, а редом с всички други в състезанието тича и Mikkel Borg Bjergsø, който между другото се класира някъде в първите 5 финиширали с време около 15 минути за 5 км градско тичане. Е, българското ни участие също не беше никак лошо, въпреки всички изпити бири още преди старта.
IMG_20170510_181540657_HDRIMG_20170510_190450858_HDRIMG_20170510_190825
В непосредствена близост е Warpigs (брюпъбът на 3 Floyds и Mikkeller), така че пътят ни съвсем естествено продължава на там, а на мястото се срещаме с новите ни приятели от Boneyard (американците, които няколко дни по-рано направиха колаборация с Pohjala), които варят поредната си европейска колаборация (този път със самите Warpigs), въпреки че, както човекът зад пивоварната Tony Lawrence каза, “Нямам идея защо правим това всяка година и участваме по всички тези събития, след като дори нямаме капацитет да изнасяме бира извън САЩ”.

IMG_20170510_194206268_HDRIMG_20170510_200315
Следващият ни ден е единственият свободен от датската половината на близо двуседмичното ни турне по пиене на бира, така че се възползваме да отскочим до музея-пивоварна на Carlsberg (о, ужас, това не е крафт, но пък защо да не разнообразим за малко), който всъщност се оказа доста интересен, а едно от уникалните неща там е най-голямата колекция от неотваряни бирени бутилки – близо 23 000 различни вида. Освен това всеки може да види отблизо и производството на тяхната wannabe крафт серия Jacobsen. Пробвахме и Carlsberg IPA и може би това беше повратният момент да се отправим към Brus – брюпъб (колкото и маломащабно да звучи това, всъщност има в пъти по-големи пивоварни мощности от всички наши микропивоварни плюс доста сериозен Barrel House за отлежаване в бъчви) на To Øl, който празнуваше точно една година от откриването си. Около 40 крана, половината от които с бири произведени на място, а другите – гостуващи, професионално направено меню с храна и най-важното – 2200 безплатни бири по случай празника. Не повече от 30 минути по-късно от въпросните безплатни бири нямаш и спомен. А ние решихме да изловим още няколко бирени находки от Kihoskh и вече е време за почивка преди ранно започващия Mikkeller Beer Celebration.
IMG_20170511_121615803_HDRIMG_20170511_112701169IMG_20170511_154057451_HDRIMG_20170511_190937735_HDR
Този филм сме го играли и програмата е ясна – влизаш и веднага се насочваш към най-интересните пивоварни и бири (всеки получава предварително списък с кеговете, а и се ъпдейтват в приложението за мобилни телефони на феста), а в случая изобщо не липсваха такива – премиера на цели осем нови бири на Mikkeller, всички barrel aged, ламбици или вариации на серията Beer Geek (дали Beer Geek Vanilla Raspberry Smoothie не звучи топ?), брагот нa BrewDog специално сварен за събитието, barrel aged десертите на Omnipollo, тоталните британски хитове Cloudwater и The Kernel, всички останали европейски супер пивоварни, за които се сещаш, всевъзможни експерименти от Бразилия, Хонг Конг, Япония, Китай, Южна Корея, Тайван с един куп местни съставки, които никога не сме чували, най-яките имена от САЩ като 3 Floyds, The Alchemist, Wicked Weed, Jester King, Stillwater, Cycle, Creature Comforts, Toppling Goliath, 18th Street, Founders, Boneyard и т.н. плюс всички актуални в момента производители на медовини вариращи в алкохолното съдържание от 10 до 15%. Пиеш от всичко, което ти звучи интересно, а билетът ти осигурява неограничено количество. Вярно е, че през 2017-та беше една идея по-скъпо, тоест близо 600 български лева, но наистина това е събиране на най-добрите крафт бири и пивовари на планетата.
IMG_20170512_120403353_HDRIMG_20170512_134537751_HDRIMG_20170512_102415948IMG_20170512_105303835

Този път фестивалното пространство беше разширено, нямаше никакво чакане за местата за измиване на чашите, както и за тоалетни, а освен това отново организаторите се бяха погрижили за разнообразие от опции за храна (отново имаше и от онези видове хот-дог, които пълниш с един куп салати, сосове и дресинги направени от пивоварните-изложители и винаги с добавена бира), всякакви видове сандвичи, барбекю от Warpigs, познатите от миналата година разновидности на сирена, включително и такова с огромно количество хмел Mosaic, както и Beer Geek сладолед направен с едноименната бира на Mikkeller.
Извън програмата на фестивала – всякакви съпътстващи афтърпартита, дегустации, представяния на нови бири, Mikkeller Running Club състезания и изобщо всичко, което може да ти осигури 4-5 дни безспирно пиене и откриване на нови крафт бири в Копенхаген. За съжаление изпуснахме Mikkeller Beer Mile, който се проведе на следващия ден след феста, който беше придружен и с изпиване на кеговете останали от MBCC, но пък така или иначе вече бяхме пренаситени, а и все пак имаше един куп нови неща за пускане в 100 Beers. Всъщност винаги има такива, но никога едно посещение на подобно събитие не е излишно. Дано успеем и догодина.
IMG_20170513_185710287_HDRIMG_20170513_165313252_HDRIMG_20170513_125525975

Bottle Sharing Sunday – колективни неделни дегустации в 100 Beers

Ако си пропуснал новата ни инициатива 100 Beers Bottle Sharing Sunday, сега е моментът да наваксаш с информацията. От няколко седмици започнахме да организираме колективни неделни дегустации на по-скъпи и редки бири в магазина ни на ул. “Юрий Венелин” 1.  Не се случват всяка неделя, а само когато има подходящи нови бири, така че пускаме анонс във Facebook страницата ни индивидуално за всяко събитие.
В повечето случаи става въпрос за големи бутилки 750 мл с цена от 20 или повече лева за един брой. Събираме се пет човека, избираме пет бутилки и правим дегустация на всяка бира – по 150 мл. на човек от вид. В крайна сметка за цената на една такава бутилка, опитваш общо 5 вида бира, като някои са налични само и единствено за Bottle Sharing Sunday и не се предлагат в магазина ни. В допълнение включваме и по нещо за ядене, за да можем да се справим лесно с наличните бири.
Записването и плащането (второто зависи от селекцията на бирите) стават предварително в магазина ни или на мейл адреса ни info@100beers.bg
Следващият Bottle Sharing Sunday е тази неделя, 20.08.2018, а бирите са следните:

– BUXTON / ARIZONA WILDERNESS DEEP RAINBOW VALLEY – британско-американски кисел ейл с портокал и подправки. Повече на http://100beers.bg/buxton-deep-rainbow-valley
– BLACK DIAMOND BOURBOUN BARREL AGED GRAND CRU 2012 – бленд от два вида дубел, единия от които отлежал в бъчви от бърбън със смокини и черни стафиди, сварена през 2012-та. Повече на http://100beers.bg/black-diamond-bourboun-barrel-aged-grand-cru-2012
– LES TROIS MOUSQETAIRES G.C. DOPPELBOCK – канадски допелбок, в момента номер 8 в света за стила си. Скоро ще бъде добавена и в онлайн магазина ни.
– ROCKET BREWING SIGN OF LIFE – датски сезон с бретаномицес. Гостуваща бира, налична само за събитието, не се предлага в магазина ни.
– FLYING MONKEYS SAINT BEATNICK – супер шоколадов имперски стаут от Канада.

Такса за участие: 25 лева.
20706033_10154846018219849_317640883_o

Над 100 вида нови бири през Юни

Стартираме и новия месец Юли с нови бири, а предния направо прекалихме. Броихме ги (кой знае колко правилно) и сме със 105 бири напред. Вече всичко с няколко изключения е достъпно и за онлайн поръчки.
– голямата ни гордост са датчаните TO ØL. Внесохме 42 различни бири на една от любимите ни пивоварни и повечето не са се появавали никога в тази част на Европа. Тук е моментът да споменем, че се появяват техни бири с неясен произход из София и Пловдив, но като официални представители на TO ØL можем да гарантираме, че единствено при нас и в магазини Averi, Papa Beer и Beera (където също дистрибутираме отделни видове от  пивоварната) бирите са директно от производител, съхранявани по правилния начин и на разумни цени.
Omnipollo – десертите на бирите намериха своето място в 100 Beers и ще са тук редовно.
– Крайно време беше да включим и най-добрата холандска пивоварна за 2016 според RateBeer – De Molen.
Oakham Ales са почти класическа британска пивоварна с тази подробности, че вземат под внимание и готините американски хмелове
– Още едни испанци в лицето на Barcelona Beer Company благодрение на варненските Авери.
– Класически калифорнийски крафт бири от Speakeasy Ales & Lager.
Злият брат близнак на Mikkel (Mikkeller) Evil Twin.
Карикатурираното бухалче Het Uiltje и всичките интересни експерименти на пивоварната.
– Както и още един малък анимиран герой – уелското мече-бунтар Tiny Rebel.
– И разбира се още нови бири (всъщност докато пишем това пускаме и още по-нови, но техният ред идва скоро) от абсолютните ни фаворити – естонците Põhjala.
Плюс нови български неща, белгийски класики и…бирени книги.

Удължаваме работното време на магазина от 01.07.2017

От днес вече ще работим повече. Вероятно и ще пием повече, но обещаваме, че ще ти оставим от всички нови бири (само за Юни те са над 100 вида).
Всеки делничен ден сме до 22:00, а уикендите (да, вече и Неделя ще е работен ден) – до 20:00. Отварянето си остава винаги в 10:00 за най-нетърпеливите.

Загатваме част от новите неща с To ØL Velvets Are Blue и краткото му присъствие на Синеморец. Бързо се справихме с него и се оказа доста освежаващ и леко кисел виолетов сезон с боровинки. Всичко актуално ще бъде в онлайн магазина ни до няколко дни.

Да намериш Сахти (и да го изпиеш)…

IMG_20170509_121700894 Едва ли са много запознатите със Сахти – традиционен финландски стил бира, който в момента е почти изчезнал, а да се сдобиеш с бутилка от него се оказва истинско предизвикателство.
Но да се върнем назад към историята – датира от IX-ти век и по думите на местни търговци във Финландия той е изгубената връзка между съвременните ейлове и античния вид на бирата. Бърза справка в Уикипедия гласи следното: “Произходът на името е неизвестен. Според една версия, шведските търговци, които купували бирата, я наливали в бурета, в които поставяли и плодове, за подобряване на вкуса и увеличаване на алкохолното съдържание чрез предизвикване на допълнителна ферментация. Плодовия сок се нарича на шведски “сафт”, и е възможно, впоследствие “сафт” да е трансформирано от финландските производители в “сахт”, а впоследствие и в “сахти” . В Естония също се вари подобна бира, която се нарича “о’лю” (o’lu), а на шведския остров Готланд – “готландсдрика” (gotlandsdricka).”IMG_20170509_151934582_HDRIMG_20170509_145937620Тук се появяваме и ние. След 4-5 дни изтощително пиене в Естония имаме време за еднодневно пътуване до Финландия, което все пак да осмислим и в бирен аспект. Плаването с фериботът отнема малко над два часа и веднага тръгваме на лов из центъра. Случайно откриваме специализиран бирен магазин и влизаме с идеята, че ще се сдобием с поне 2-3 вида сахти, но се оказва доста по-сложно. Във Финландия всички напитки с алкохолно съдържание над 4.7% се контролират от държавата, поради което във въпросния магазин се продават бири основно в стил сесиен IPA, светли ейлове, сезон, пилзнер, както и някои кисели ейлове. Момчето любезно ни насочи към държавните Alko, където би трябвало да има сахти…евентуално. Е, след като намерихме първия и обстойно разгледахме рафтовете, се оказа, че удряме на камък. Добре, че ни влязоха в положението – един от служителите прегледа подробно системата им, къде би могло да е налично въпросното сахти и ни насочи към друг магазин от тяхната верига. Оказа се близо, последва дълго търсене и оглеждане, и накрая – пластмасова бутилка 750 мл., последни четири бройки за близо 12 евро парчето. Няма как, играхме го, а и поне е 10% алкохол.
И да не беше в хладилника, щеше да се изстуди доста бързо докато стигнем обратно на ферибота за Талин, тъй като навън валеше сняг и беше не повече от 0°C. На борда дойде време за свещенодействието по разливане на сахтито. Оказа се по-скоро раздута история, малко като с Westvleteren 12 (наистина жестока бира, но чак пък най-добрата в света…), напомняйки донякъде на доста плътен допелбок с леки нюанси на подправки и хвойна (все пак това е една от основните му съставки), наситено, карамелено, малцово и без почти никаква пяна, но все пак интересно и най-малкото добре сгряващо след смразяващия финландски климат. Може би пък точно това е била основата му цел преди векове.
IMG_20170509_212649014_HDR
Finlandia Strong Sahti – оценка в RateBeer 48/100 и все пак в топ 50 (номер 35) за стила си в целия свят, което все пак едва ли е трудно, при положение че в трите обединени стила Sahti/Gotlandsdricke/Koduõlu вероятно има общо 60 бири.

На север – Tallinn Craft Beer Weekend 2017

IMG_20170505_164523031_HDR IMG_20170505_172835448 IMG_20170505_182501648 IMG_20170505_192015201_HDR














Някъде от края на миналото лято започнахме да внасяме естонската пивоварна Põhjala (в превод “На север”) и за кратко време тя стана любима не само на нас, но и генерално на крафт биреното общество в България. Освен, че правят страхотни бири, също са и едни от най-готините хора, с които сме работили, а и организират най-голямото крафт бирено събитие в балтийския район – Tallinn Craft Beer Weekend.
IMG_20170507_105900IMG_20170506_214310942
Излишно е да изброяваме всички пивоварни, които се включиха, но в общи линии са най-актуалните европейски плюс няколко американски. Пълен списък можеш да видиш на www.tcbw.ee
Събитието по всеобщо мнение е едно от най-добре организираните такива изобщо. Мястото, където се провежда, е стара електроцентрала, реновирана и същевременно почти непокътната с всичките си стари индустриални съоръжения и конструкции. Няма почти никакво чакане на входа, където получаваш дегустационна чашка и списък с всички пивоварни плюс бирите, които ще разливат (някоиот тях премиерно за пръв път), като цялото това неограничено количество крафт бира ти струва 100 евро за двата дни. Всъщност билетите бяха тотално разпродадени още половин година по-рано и въпреки това имаше достатъчно място, където да седнеш, нямаше чакане по опашки при щандовете на пивоварните (е, освен при Omnipollo и Mikkeller), имаше достатъчно много обособени места за миене на чашите, както и голям открит двор зад фабриката, където 5-6 мобилни кухни-каравани приготвяха различен тип храна.
IMG_20170506_154557259_HDR
Явно има и противници на цялата тази крафт бирена истерия, защото малко преди старта на втория ден на TCBW отпред имаше мини бунт изразяваш се в безплатното разливане на масови пивоварни, повечето от пластмасови бутилки. Лозунгите гласяха “Join the macro revolution” и “Hipster free zone”.
IMG_20170505_195739463IMG_20170506_180958IMG_20170505_195815170
IMG_20170506_162747658
Друг весел момент беше наливната бира Monkey Business на местните Lehe. Оказа се, че както те обявиха по-късно, това е светият граал Westvleteren 12, който просто те са напълнили в кег, но пък много от бирените гурута не са успели да познаят и да оценили доста негативно. Иначе имаше още тонове адски добри и някои не толкова добри, но много интересни неща – джин тоник IPA, стаут опушен на овчи изпръжнения, крийм ейл сварен с лимонов балсам и върбина, различни стилове сварени с ревен, който се оказа доста популярна част от местната кухня, кисели берлинер вайсове с кафе, руски ламбици, портър с маршмелоу, какао и лактоза, както и Barrel Aged от какви ли не бъчви.
IMG_20170506_162605823
Един от големите бонуси за нас като вносители и дистрибутори беше, че след втория ден имаше афтърпарти в същото помещение и задружно с всички пивовари и официални гости трябваше да изпием останалото количество кегове. Не ни се получи. Имаше огромни количества неизпита бира.

Затова дойде и мързеливата слънчева неделя за изтрезняване – барът на Põhjala Speakeasy работеше само с идеята, че трябва да продължим с доунищожаването на бирите и към това цял следобед сервираха безплатни бургери.
IMG_20170507_182430520IMG_20170507_18242598418275033_10212638109098859_1481840981676622185_n

Звучи така, все едно няма какво повече да искаш, а и да очакваш. Тъй като обаче трябваше да запълним още два-три дни до предстоящия този уикенд Mikkeller Beer Celebration в Копенхаген, ние решихме да останем в Талин.
Някъде сред горите на една от вилните зони на града се крие едно малко промишлено предприятие, от единия край на което се носи силна миризма на пивна мъст. Пивоварната на Põhjala е почти неоктриваема, ако няма кой да те заведе, а вътре си беше истински празник. Един куп американски пивовари продължаваха Талинския крафт бирен уикенд, Boneyard изсипваха кофи с хмел за колаборацията им с естонците, а ние имахме възможността да разгледаме избата с всичките отлежаващи в бъчви бири и да дегустираме съвсем прясно сварени такива.
IMG_20170508_130654845_HDR
IMG_20170508_104833839_HDR18301115_960862174016556_2977961040704134137_n18402928_962421203860653_3864341436587415997_n
Изобщо Põhjala са в центъра на всичко интересно свързано с крафт бира в Естония и балтийския район. Иначе местната сцена е доста развита, има наистина голям брой качествени пивоварни, всяка с доста внушително портфолио и старателно докарана визия. Намерихме и доста добре зареден магазин, който приличаше по-скоро на бирен супермаркет.
Колкото до Талин извън бирената тема – ако решиш да ходиш, имай предвид, че там е доста, доста студено (зимата едва сега приключваше, а и си представи, че градът е по-северно разположен от Осло и Стокхолм например). На пръв поглед е абсолютен сблъсък между скандинавската и руската култура, но кратка обиколка в стария град и историческия център все пак дават надежда, че руското влияние не е толкова голямо. Хелзинки пък е на 100-тина километра с ферибот, а това ни даде повод за още едно кратко бирено приключение, което ще разкажем идните дни. Но преди да стигнем пак до блога на 100 Beers ни предстои тежък уикенд в Копенхаген на Mikkeller Beer Celebration 2017.
IMG_20170507_203458171_HDR
IMG_20170509_110227